Jan 19, 2010, 7:05 PM

Звезда сияйна

  Poetry » Love
963 0 0

Звезда сияйна ти ме наричаше,

твоята звездичка и твоята усмивка,

без мен не си можел даже ден,

без очите ми без устните дори…

Със теб се раждах и с теб пропадах,

повярвах в думи фалшиви,

вярвах сляпо в любовта…

…И всеки пат се прераждах,

само за малко нежност,обич, топлина…

С теб бях на върха, поне мислих, че е така,

а аз бавно към дъното пропадах,

търсеща любовта…

И думите ти наизуст научих,

те всичките са били лъжа,

но сърцето ми те търси,

макар да знае, че ме водиш към пропастта…

И бавно с тебе пропадах,

към дъното на неизвестността…

Нима нямаше вече надежда,

нима ще остана в пропастта…

и забулена от мрака на лъжата,

ще остана сама, но не звездата,

ще се роди в нощта,

а умираща звезда без светлина…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...