Звездата на Малкия Принц...

                 ...Нощем ще гледаш звездите...

                ...ще ти се струва, че всички звезди се смеят...

               ...И ще те помислят за луд...

                                                        Из  “Малкият Принц”

                                               Антоан дьо Сент-Екзюпери

Решила ли си: идвай, не отлагай,

но за къде отиваме- не питай!...

Пристигнем ли - ще разбереш тогава

и, вярвай ми, ще замълчиш с възхита!...

...Небето- като вир с води дълбоки,

под него тръпнем не от студ в нощѝте,

живеем в Свят със четири посоки,

но зная аз и пета: към Звездите...

И твоята Душа ако потръпне,

и припознае в моята- побратим,

ще можем елегантно и достъпно

мечтите към Звездите да изпратим...

Но трябва и да ме залюбиш страстно,

да  обявим на Времето вендета

и още- да се отървем изящно

от ревността на родната Планета...

Щом полетим в свободна безтегловност

ще ти покажа в полет и Звездата,

където, снели всякаква условност,

сами със теб ще пишем  правилата...

На нея ще цъфти, едно-единствено

в безкрайната Вселена, нежно Цвете-

ще го поливаме, към залеза замислени

и ще танцуваме  със ветровете...

Там искам и да хвърлим Семената,

които лятото събираме по нивите-

да пренесем: и на Земята аромата,

и вятърът, на тревните вълни във гривите...               

Но първо  да изтръгнем баобабите,

един да не остане не откъснат,

понеже като малки са и слаби те,

но дръпнат ли- Звездата ни ще пръснат...

А призвездим ли се със Любовта си

и със Страстта, която ни побърква,

ще гледаме към слънчевите залези

учудени, че нощ е, а не мръква... 

В косата ти ще вплитам метеори

надвесени над бездната космична...

Въртенето безкрай там ще повтори

и любовта... А всяка нощ различна...

... И нищо, че е мъничка Звездата

и в полета едва ще я уцелим,

но Любовта, бездомна на Земята,

завинаги на нея ще заселим...

Коста Качев