6.12.2014 г., 17:20

Звездата на Малкия Принц...

670 0 4

Звездата на Малкия Принц...

 

                 ...Нощем ще гледаш звездите...

                ...ще ти се струва, че всички звезди се смеят...

               ...И ще те помислят за луд...

                                                        Из  “Малкият Принц”

                                               Антоан дьо Сент-Екзюпери

 

Решила ли си: идвай, не отлагай,

но за къде отиваме- не питай!...

Пристигнем ли - ще разбереш тогава

и, вярвай ми, ще замълчиш с възхита!...

 

...Небето- като вир с води дълбоки,

под него тръпнем не от студ в нощѝте,

живеем в Свят със четири посоки,

но зная аз и пета: към Звездите...

 

И твоята Душа ако потръпне,

и припознае в моята- побратим,

ще можем елегантно и достъпно

мечтите към Звездите да изпратим...

 

Но трябва и да ме залюбиш страстно,

да  обявим на Времето вендета

и още- да се отървем изящно

от ревността на родната Планета...

 

Щом полетим в свободна безтегловност

ще ти покажа в полет и Звездата,

където, снели всякаква условност,

сами със теб ще пишем  правилата...

 

На нея ще цъфти, едно-единствено

в безкрайната Вселена, нежно Цвете-

ще го поливаме, към залеза замислени

и ще танцуваме  със ветровете...

 

Там искам и да хвърлим Семената,

които лятото събираме по нивите-

да пренесем: и на Земята аромата,

и вятърът, на тревните вълни във гривите...               

 

Но първо  да изтръгнем баобабите,

един да не остане не откъснат,

понеже като малки са и слаби те,

но дръпнат ли- Звездата ни ще пръснат...

 

А призвездим ли се със Любовта си

и със Страстта, която ни побърква,

ще гледаме към слънчевите залези

учудени, че нощ е, а не мръква... 

                   

В косата ти ще вплитам метеори

надвесени над бездната космична...

Въртенето безкрай там ще повтори

и любовта... А всяка нощ различна...

 

... И нищо, че е мъничка Звездата

и в полета едва ще я уцелим,

но Любовта, бездомна на Земята,

завинаги на нея ще заселим...

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....