Звездата на Малкия Принц...
Звездата на Малкия Принц...
...Нощем ще гледаш звездите...
...ще ти се струва, че всички звезди се смеят...
...И ще те помислят за луд...
Из “Малкият Принц”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Решила ли си: идвай, не отлагай,
но за къде отиваме- не питай!...
Пристигнем ли - ще разбереш тогава
и, вярвай ми, ще замълчиш с възхита!...
...Небето- като вир с води дълбоки,
под него тръпнем не от студ в нощѝте,
живеем в Свят със четири посоки,
но зная аз и пета: към Звездите...
И твоята Душа ако потръпне,
и припознае в моята- побратим,
ще можем елегантно и достъпно
мечтите към Звездите да изпратим...
Но трябва и да ме залюбиш страстно,
да обявим на Времето вендета
и още- да се отървем изящно
от ревността на родната Планета...
Щом полетим в свободна безтегловност
ще ти покажа в полет и Звездата,
където, снели всякаква условност,
сами със теб ще пишем правилата...
На нея ще цъфти, едно-единствено
в безкрайната Вселена, нежно Цвете-
ще го поливаме, към залеза замислени
и ще танцуваме със ветровете...
Там искам и да хвърлим Семената,
които лятото събираме по нивите-
да пренесем: и на Земята аромата,
и вятърът, на тревните вълни във гривите...
Но първо да изтръгнем баобабите,
един да не остане не откъснат,
понеже като малки са и слаби те,
но дръпнат ли- Звездата ни ще пръснат...
А призвездим ли се със Любовта си
и със Страстта, която ни побърква,
ще гледаме към слънчевите залези
учудени, че нощ е, а не мръква...
В косата ти ще вплитам метеори
надвесени над бездната космична...
Въртенето безкрай там ще повтори
и любовта... А всяка нощ различна...
... И нищо, че е мъничка Звездата
и в полета едва ще я уцелим,
но Любовта, бездомна на Земята,
завинаги на нея ще заселим...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
