6 dic 2014, 17:20

Звездата на Малкия Принц...

  Poesía » Otra
671 0 4

Звездата на Малкия Принц...

 

                 ...Нощем ще гледаш звездите...

                ...ще ти се струва, че всички звезди се смеят...

               ...И ще те помислят за луд...

                                                        Из  “Малкият Принц”

                                               Антоан дьо Сент-Екзюпери

 

Решила ли си: идвай, не отлагай,

но за къде отиваме- не питай!...

Пристигнем ли - ще разбереш тогава

и, вярвай ми, ще замълчиш с възхита!...

 

...Небето- като вир с води дълбоки,

под него тръпнем не от студ в нощѝте,

живеем в Свят със четири посоки,

но зная аз и пета: към Звездите...

 

И твоята Душа ако потръпне,

и припознае в моята- побратим,

ще можем елегантно и достъпно

мечтите към Звездите да изпратим...

 

Но трябва и да ме залюбиш страстно,

да  обявим на Времето вендета

и още- да се отървем изящно

от ревността на родната Планета...

 

Щом полетим в свободна безтегловност

ще ти покажа в полет и Звездата,

където, снели всякаква условност,

сами със теб ще пишем  правилата...

 

На нея ще цъфти, едно-единствено

в безкрайната Вселена, нежно Цвете-

ще го поливаме, към залеза замислени

и ще танцуваме  със ветровете...

 

Там искам и да хвърлим Семената,

които лятото събираме по нивите-

да пренесем: и на Земята аромата,

и вятърът, на тревните вълни във гривите...               

 

Но първо  да изтръгнем баобабите,

един да не остане не откъснат,

понеже като малки са и слаби те,

но дръпнат ли- Звездата ни ще пръснат...

 

А призвездим ли се със Любовта си

и със Страстта, която ни побърква,

ще гледаме към слънчевите залези

учудени, че нощ е, а не мръква... 

                   

В косата ти ще вплитам метеори

надвесени над бездната космична...

Въртенето безкрай там ще повтори

и любовта... А всяка нощ различна...

 

... И нищо, че е мъничка Звездата

и в полета едва ще я уцелим,

но Любовта, бездомна на Земята,

завинаги на нея ще заселим...

 

Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...