Звезден дъжд

Поэзия » Любовная, Пейзажная

684 8 25

Беше топъл майски ден.

Слънцето целуна хоризонта.

Срещата между теб и мен...

Но защо е само топъл спомен,

който е в изтерзаната ми душа...

Нима днес мога да се утеша?

Очите ти – две топли сини звезди,

които в мене още умислени греят...

И вместо дъжд – безутешни сълзи,

за да ги преглъщам до бяла зрелост.

Но все не могат да ме утешат:

звездите, отронени в моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за хубавите думи, Руми!

2019-09-03T08:09:12+03:00
rumbic (Руми)

Успях да си представя този твой спомен, пропит с малко тъга и много топлина! Прекрасно си пресъздал чувствата и емоциите! Поздравявам те, Стойчо!

2019-05-17T15:31:00+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за хубавите думи, Иван!

2019-05-14T00:29:06+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

И на мен ми хареса стиха ти, Стойчо! В живота често си спомняме за хубавите мигове, за да прозрем смисъла на дара на любовта, заради който си е струвало, че идваме на тази красива планета!
Моите поздравления!

2019-05-13T23:38:56+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Росилина, благодаря за образното изразяване!Но от една жена винаги има какво да се научи за деликатните взаимоотношения в любовта!😉

2019-05-13T12:13:51+03:00