Ranrozar (Стойчо Станев)
545 18073
11.05.2019 г., 18:02 ч.

Звезден дъжд 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
434 8 26

Беше топъл майски ден.

Слънцето целуна хоризонта.

Срещата между теб и мен...

Но защо е само топъл спомен,

който е в изтерзаната ми душа...

Нима днес мога да се утеша?

 

Очите ти – две топли сини звезди,

които в мене още умислени греят...

И вместо дъжд – безутешни сълзи,

за да ги преглъщам до бяла зрелост.

Но все не могат да ме утешат:

звездите, отронени в моята душа!

 

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите думи, Руми!
  • Успях да си представя този твой спомен, пропит с малко тъга и много топлина! Прекрасно си пресъздал чувствата и емоциите! Поздравявам те, Стойчо!
  • Благодаря за хубавите думи, Иван!
  • И на мен ми хареса стиха ти, Стойчо! В живота често си спомняме за хубавите мигове, за да прозрем смисъла на дара на любовта, заради който си е струвало, че идваме на тази красива планета!
    Моите поздравления!
  • Росилина, благодаря за образното изразяване!Но от една жена винаги има какво да се научи за деликатните взаимоотношения в любовта!😉
  • Дали с косите си, дали с ръцете си, или с очите си ,една жена посява в сърцето на мъжа семенце. Понякога от него пораства бурен, от когото мъжът се задушава; понякога дърво, което изпълва с хлад душата му; а друг път семето не може да поникне, защото сърцето е твърде каменисто... Тогава са нужни много търпение и сълзи, с които да полива стъбълцето, за да даде шанс на цветето да покълне. А това, винаги си е струвало!
  • Благодаря за оценката и пожеланията, Владислав!
    Желая ти успех!
  • Хареса ми много, Стойчо! Поздравявам те и ти пожелавам перото ти често да се унася в нови вдъхновения.
  • Благодаря за поздрава, Василка!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех!
  • Така са заседнали в душата, че още ниболи! Поздрав !
  • Благодаря за хубавото сравнение и определение,Веси_Еси!
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Очите са прозорец към душата. А тези, в които можеш да се удавиш, не се забравят. Поздравления!
  • "Миналото е мъртво!"Тази римска сентенция е,за да напомня, че не трябва да се обръщаме към нещо мъртво. Но може би трябва и да не помним?!Бог ни е дал памет,за да се поучим от опита на миналото.Дори водата има памет.
    Благодаря ви Латинка-Златна, 👼 13 и Иржи за коментарите и поздравите!
    Приемете моите приятелски поздрави и пожелания за хубави майски дни!
  • Стойчо,бях чела някъде,не помня къде "за миналото не съжалявай,на бъдещето не се уповавай,а настоящето оползотворявай..."Мемоарите са за времето,когато нищо вече не може да се случи,а то е далече,далече....Инъче прекрасен стих!
  • Тъга по скъп спомен... Хубава вечер, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Лидия!😍
  • Аах, тези сини очи, които жегват сърцето...и предизвикват сълзи до бяла зрелост! Красивите спомени понякога най- много парят! Отново ни обливаш с емоции, Стойчо! Браво!
  • Благодаря за коментара, Мариана!
  • Благодаря,Елка! Човек е свидетел на миналото,кове настоящето си и може да предполага бъдещето си...В спомените си имам много красиви мигове...
  • Спомени, спомени...две очи като звезди! Много хубав стих! Поздрави, Стойчо!
  • Благодаря ви Младен, Красимира, Пепи, Гавраил и Яна за топлите като сълзи от майски дъжд слова! Ще ги запомня като мил спомен от една пролетна любов!
    Приемете моите сърдечни поздрави и прегръдки!😍
  • С Младен! Отново ни заливаш с емоция! Поздравления, Поете!
  • "Звездите отронени в моята душа."Един красив завършек на този "Звезден дъжд".Заслужава си сълзите!
  • Защото животът е преглъщане на сълзи и тук таме по някой слънчев ден, да има какво да ги поизсуши... поне за малко... Сизифовци осъдени неуморни да бъдеме...
  • Защото точно тези спомени топлят душата, Стойчо! А сълзите, я измиват...Поздрави!
  • Спомените за две скъпи очи са най-прекрасното нещо. Превъзходно си предал това чрез стиха си, Стойчо. Приеми искрените ми поздравления!
Предложения
: ??:??