Беше топъл майски ден.
Слънцето целуна хоризонта.
Срещата между теб и мен...
Но защо е само топъл спомен,
който е в изтерзаната ми душа...
Нима днес мога да се утеша?
Очите ти – две топли сини звезди,
които в мене още умислени греят...
И вместо дъжд – безутешни сълзи,
за да ги преглъщам до бяла зрелост.
Но все не могат да ме утешат:
звездите, отронени в моята душа!