Звезден прах
Сълза искряща,хоризонта обагря,
изпълнена с копнеж,безмълвен и плах.
Отвъд времето вървиш без страх,
по пътя на тъгата....
....следваща звездния прах.
Всеки изгрев е далеч от теб,
една усмивка в здрача те пронизва...
и ти отново се обръщаш...
там където наивноста е...
....твоя водач,лишен от сълзи.
Лъчите на залеза отдавна са студени,
но сърцето все още в гърдите тупти.
Усмивка от спомени лицето разкъсва...
а ти отново си тук,където времето спира,
...следваща звездния прах.
Не може вечно да боли,
затова изтрий тази сълза.
Понякога сърцето кърви,
а душата протяга ръка към дъгата
....търсеща звездния прах.
Нека всеки спомен далеч да бъде,
в този миг от теб,когато коленичиш...
и праха очите ще обгърне,изтривайки
сълзите горчиви от лицето премръзнало...
....забравило вкуса на топлината.
Какъв е този повей довян от други светове...
нима светлината отново те зове...
Време е да тръгнеш отново сред пороя от
сълзи,далеч...далеч на край света...
там където копнее сърцето,там където е...
....звездния прах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Йовчев Все права защищены
