19 дек. 2006 г., 20:31

Звезден прах

854 0 4
Звезден прах

Сълза искряща,хоризонта обагря,
изпълнена с копнеж,безмълвен и плах.
Отвъд времето вървиш без страх,
по пътя на тъгата....
....следваща звездния прах.

Всеки изгрев е далеч от теб,
една усмивка в здрача те пронизва...
и ти отново се обръщаш...
там където наивноста е...
....твоя водач,лишен от сълзи.

Лъчите на залеза отдавна са студени,
но сърцето все още в гърдите тупти.
Усмивка от спомени лицето разкъсва...
а ти отново си тук,където времето спира,
...следваща звездния прах.

Не може вечно да боли,
затова изтрий тази сълза.
Понякога сърцето кърви,
а душата протяга ръка към дъгата
....търсеща звездния прах.

Нека всеки спомен далеч да бъде,
в този миг от теб,когато коленичиш...
и праха очите ще обгърне,изтривайки
сълзите горчиви от лицето премръзнало...
....забравило вкуса на топлината.

Какъв е този повей довян от други светове...
нима светлината отново те зове...
Време е да тръгнеш отново сред пороя от
сълзи,далеч...далеч на край света...
там където копнее сърцето,там където е...
....звездния прах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не може вечно да боли,
    затова изтрий тази сълза.
    Понякога сърцето кърви,
    а душата протяга ръка към дъгата
    ....търсеща звездния прах.

    !!!
  • Омагьосва този звезден прах.
    Дарява със сила и надежда.
    Отмива тревоги, болка, страх.
    С вяра и оптимизъм зарежда.

    Поздрав за стиха Пламен.
  • Прекрасно е!!!
    Поздрави Пламене
  • Много ми хареса стихът ти Пламене!
    Добре дошъл!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...