19 dic 2006, 20:31

Звезден прах

  Poesía
853 0 4
Звезден прах

Сълза искряща,хоризонта обагря,
изпълнена с копнеж,безмълвен и плах.
Отвъд времето вървиш без страх,
по пътя на тъгата....
....следваща звездния прах.

Всеки изгрев е далеч от теб,
една усмивка в здрача те пронизва...
и ти отново се обръщаш...
там където наивноста е...
....твоя водач,лишен от сълзи.

Лъчите на залеза отдавна са студени,
но сърцето все още в гърдите тупти.
Усмивка от спомени лицето разкъсва...
а ти отново си тук,където времето спира,
...следваща звездния прах.

Не може вечно да боли,
затова изтрий тази сълза.
Понякога сърцето кърви,
а душата протяга ръка към дъгата
....търсеща звездния прах.

Нека всеки спомен далеч да бъде,
в този миг от теб,когато коленичиш...
и праха очите ще обгърне,изтривайки
сълзите горчиви от лицето премръзнало...
....забравило вкуса на топлината.

Какъв е този повей довян от други светове...
нима светлината отново те зове...
Време е да тръгнеш отново сред пороя от
сълзи,далеч...далеч на край света...
там където копнее сърцето,там където е...
....звездния прах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не може вечно да боли,
    затова изтрий тази сълза.
    Понякога сърцето кърви,
    а душата протяга ръка към дъгата
    ....търсеща звездния прах.

    !!!
  • Омагьосва този звезден прах.
    Дарява със сила и надежда.
    Отмива тревоги, болка, страх.
    С вяра и оптимизъм зарежда.

    Поздрав за стиха Пламен.
  • Прекрасно е!!!
    Поздрави Пламене
  • Много ми хареса стихът ти Пламене!
    Добре дошъл!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...