Звезден прах
Сълза искряща,хоризонта обагря,
изпълнена с копнеж,безмълвен и плах.
Отвъд времето вървиш без страх,
по пътя на тъгата....
....следваща звездния прах.
Всеки изгрев е далеч от теб,
една усмивка в здрача те пронизва...
и ти отново се обръщаш...
там където наивноста е...
....твоя водач,лишен от сълзи.
Лъчите на залеза отдавна са студени,
но сърцето все още в гърдите тупти.
Усмивка от спомени лицето разкъсва...
а ти отново си тук,където времето спира,
...следваща звездния прах.
Не може вечно да боли,
затова изтрий тази сълза.
Понякога сърцето кърви,
а душата протяга ръка към дъгата
....търсеща звездния прах.
Нека всеки спомен далеч да бъде,
в този миг от теб,когато коленичиш...
и праха очите ще обгърне,изтривайки
сълзите горчиви от лицето премръзнало...
....забравило вкуса на топлината.
Какъв е този повей довян от други светове...
нима светлината отново те зове...
Време е да тръгнеш отново сред пороя от
сълзи,далеч...далеч на край света...
там където копнее сърцето,там където е...
....звездния прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
