3 июл. 2017 г., 15:02

Звезден прах 

  Поэзия
1084 1 10

Звезден прах се рони 

над села и градове 

и заспалите хормони 

пак надават викове. 

 

Срамежливи са звездите,

крият си очите, 

спуснаха косите върху 

сторения грях. 

 

Облакът им се разсърди. 

Бързо ги покри 

и луната тъжна 

пак сама стои.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Поглед към звездите - мост към любовта »

11 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??