Звезден прах се рони
над села и градове
и заспалите хормони
пак надават викове.
Срамежливи са звездите,
крият си очите,
спуснаха косите върху
сторения грях.
Облакът им се разсърди.
Бързо ги покри
и луната тъжна
пак сама стои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up