Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Jul 3, 2017, 3:02 PM

Звезден прах

  Poetry
1.5K 1 10

Звезден прах се рони 

над села и градове 

и заспалите хормони 

пак надават викове. 

 

Срамежливи са звездите,

крият си очите, 

спуснаха косите върху 

сторения грях. 

 

Облакът им се разсърди. 

Бързо ги покри 

и луната тъжна 

пак сама стои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

The work is a contestant:

Поглед към звездите - мост към любовта

11 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0