5 дек. 2011 г., 14:27

Звезден Скитник

640 0 3

Пребродих Звездните пространства,

бях Скитник сам, във Чудни Небеса,

живях аз дълго с Светли същества

и по случайност ли попаднах?

Но слязох тук, на Грешната Земя!

Какво ли търсех? Всеки знае,

копнеех да Открия Любовта!

А чаках с жажда хиляди Еони,

за да намеря Теб - Изящна Красота!

И ето най-накрая Те докоснах,

със трепет хванах твоята ръка

и знаех, няма вече да те пусна,

ще бъдем заедно във Любовта!

А Синевата сякаш се отвори,

запяха Ангелските Същества,

Благослови Ни Бог със Свойта Воля,

пред  Вечността се свързахме в Едно!

Щастливи с Теб тогава полетяхме

на своите във миг пораснали крила,

открих накрая Щастие и Пълнота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...