Dec 5, 2011, 2:27 PM

Звезден Скитник

  Poetry » Love
645 0 3

Пребродих Звездните пространства,

бях Скитник сам, във Чудни Небеса,

живях аз дълго с Светли същества

и по случайност ли попаднах?

Но слязох тук, на Грешната Земя!

Какво ли търсех? Всеки знае,

копнеех да Открия Любовта!

А чаках с жажда хиляди Еони,

за да намеря Теб - Изящна Красота!

И ето най-накрая Те докоснах,

със трепет хванах твоята ръка

и знаех, няма вече да те пусна,

ще бъдем заедно във Любовта!

А Синевата сякаш се отвори,

запяха Ангелските Същества,

Благослови Ни Бог със Свойта Воля,

пред  Вечността се свързахме в Едно!

Щастливи с Теб тогава полетяхме

на своите във миг пораснали крила,

открих накрая Щастие и Пълнота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....