Dec 5, 2011, 2:27 PM

Звезден Скитник

  Poetry » Love
639 0 3

Пребродих Звездните пространства,

бях Скитник сам, във Чудни Небеса,

живях аз дълго с Светли същества

и по случайност ли попаднах?

Но слязох тук, на Грешната Земя!

Какво ли търсех? Всеки знае,

копнеех да Открия Любовта!

А чаках с жажда хиляди Еони,

за да намеря Теб - Изящна Красота!

И ето най-накрая Те докоснах,

със трепет хванах твоята ръка

и знаех, няма вече да те пусна,

ще бъдем заедно във Любовта!

А Синевата сякаш се отвори,

запяха Ангелските Същества,

Благослови Ни Бог със Свойта Воля,

пред  Вечността се свързахме в Едно!

Щастливи с Теб тогава полетяхме

на своите във миг пораснали крила,

открих накрая Щастие и Пълнота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...