Dec 5, 2011, 2:27 PM

Звезден Скитник

  Poetry » Love
644 0 3

Пребродих Звездните пространства,

бях Скитник сам, във Чудни Небеса,

живях аз дълго с Светли същества

и по случайност ли попаднах?

Но слязох тук, на Грешната Земя!

Какво ли търсех? Всеки знае,

копнеех да Открия Любовта!

А чаках с жажда хиляди Еони,

за да намеря Теб - Изящна Красота!

И ето най-накрая Те докоснах,

със трепет хванах твоята ръка

и знаех, няма вече да те пусна,

ще бъдем заедно във Любовта!

А Синевата сякаш се отвори,

запяха Ангелските Същества,

Благослови Ни Бог със Свойта Воля,

пред  Вечността се свързахме в Едно!

Щастливи с Теб тогава полетяхме

на своите във миг пораснали крила,

открих накрая Щастие и Пълнота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...