Звезден танц
Едно небе,
аз всяка нощ поглеждам
и с часове се взирам в мрака.
Понякога
е пълно със звезди,
друг път раздира се от пустота.
И гледам, и си мисля
за оня, вечния,
неразгадан безкрай...
че някъде ти там си вече.
И се докосваме
без сетива,
и се целуваме
без устни...
По-важен танцът е сега,
без образи,
без звуци...
Небето сменя си цвета...
Това си Ти
и само аз си знам.
Ти!!!...
Даде ми отново знак.
Да се реша ли?
Да потанцуваме ли, пак?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
