kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
18.10.2009 г., 7:13 ч.

Звезден танц 

  Поезия » Бели стихове
1700 0 18

Едно небе,

аз всяка нощ поглеждам

и с часове се взирам в мрака.

Понякога

е пълно със звезди,

друг път раздира се от пустота.

И гледам, и си мисля

за оня, вечния,

неразгадан безкрай...

че някъде ти там си вече.

И се докосваме

без сетива,

и се целуваме

без устни...

По-важен танцът е сега,

без образи,

без звуци...

Небето сменя си цвета...

Това си Ти

и само аз си знам.

Ти!!!...

Даде ми отново знак.

Да се реша ли?

Да потанцуваме ли, пак?

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??