Звезден танц
Едно небе,
аз всяка нощ поглеждам
и с часове се взирам в мрака.
Понякога
е пълно със звезди,
друг път раздира се от пустота.
И гледам, и си мисля
за оня, вечния,
неразгадан безкрай...
че някъде ти там си вече.
И се докосваме
без сетива,
и се целуваме
без устни...
По-важен танцът е сега,
без образи,
без звуци...
Небето сменя си цвета...
Това си Ти
и само аз си знам.
Ти!!!...
Даде ми отново знак.
Да се реша ли?
Да потанцуваме ли, пак?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
