kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
Oct 18, 2009, 7:13 AM

Звезден танц

1.9K 0 18

Едно небе,

аз всяка нощ поглеждам

и с часове се взирам в мрака.

Понякога

е пълно със звезди,

друг път раздира се от пустота.

И гледам, и си мисля

за оня, вечния,

неразгадан безкрай...

че някъде ти там си вече.

И се докосваме

без сетива,

и се целуваме

без устни...

По-важен танцът е сега,

без образи,

без звуци...

Небето сменя си цвета...

Това си Ти

и само аз си знам.

Ти!!!...

Даде ми отново знак.

Да се реша ли?

Да потанцуваме ли, пак?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0