Едно небе,
аз всяка нощ поглеждам
и с часове се взирам в мрака.
Понякога
е пълно със звезди,
друг път раздира се от пустота.
И гледам, и си мисля
за оня, вечния,
неразгадан безкрай...
че някъде ти там си вече.
И се докосваме
без сетива,
и се целуваме
без устни...
По-важен танцът е сега,
без образи,
без звуци...
Небето сменя си цвета...
Това си Ти
и само аз си знам.
Ти!!!...
Даде ми отново знак.
Да се реша ли?
Да потанцуваме ли, пак?
© Мариана Вълкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
