kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
18 oct 2009, 7:13

Звезден танц

1.9K 0 18

Едно небе,

аз всяка нощ поглеждам

и с часове се взирам в мрака.

Понякога

е пълно със звезди,

друг път раздира се от пустота.

И гледам, и си мисля

за оня, вечния,

неразгадан безкрай...

че някъде ти там си вече.

И се докосваме

без сетива,

и се целуваме

без устни...

По-важен танцът е сега,

без образи,

без звуци...

Небето сменя си цвета...

Това си Ти

и само аз си знам.

Ти!!!...

Даде ми отново знак.

Да се реша ли?

Да потанцуваме ли, пак?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0