Високо застани. Над всичко земно.
"Звездите са звезди, защото са високо!"*
Над пошлост, завист, алчност и поквара.
Над малкото селце, сгушено в планина,
гледам звездите и си спомням за някога.
Когато бяхме малки момчета, деца.
За нашите игри и детските ни мечти.
И тогава звездите бяха тъй ярки както сега.
Толкоз близо сякаш ги докосвам с ръка!
Нощ е, но светят ярко, светло е в моята душа!
Спомням си за лятото и Любовта.
Наслаждавам се на тази гледка чудесна
като картина с безброй светлини, прекрасна!
Колко ли влюбени и самотни хора сега
отправят поглед към тях с надежда една,
да срещнат любима, да срещнат Любовта!
И заедно ръка за ръка под звездите,
да се усмихват, докосват и целуват устните.
А Звездите над тях да им светят в нощта,
да им разказват приказка Любовта!
_____________________________________
* – Евтим Евтимов
© Валентин Миленов Все права защищены