30.11.2017 г., 13:38  

Звезди

569 0 1

             Звезди

 

Високо застани. Над всичко земно.

"Звездите са звезди, защото са високо!"*

Над пошлост, завист, алчност и поквара.

 

Над малкото селце, сгушено в планина,

гледам звездите и си спомням за някога.

Когато бяхме малки момчета, деца.

За нашите игри и детските ни мечти.

И тогава звездите бяха тъй ярки както сега.

Толкоз близо сякаш ги докосвам с ръка!

Нощ е, но светят ярко, светло е в моята душа!

Спомням си за лятото и Любовта.

Наслаждавам се на тази гледка чудесна

като картина с безброй светлини, прекрасна!

 

Колко ли влюбени и самотни хора сега

отправят поглед към тях с надежда една,

да срещнат любима, да срещнат Любовта!

И заедно ръка за ръка под звездите,

да се усмихват, докосват и целуват устните.

А Звездите над тях да им светят в нощта,

да им разказват приказка Любовта!
_____________________________________
* – Евтим Евтимов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....