30 nov 2017, 13:38  

Звезди 

  Poesía » Filosófica
383 0 2

             Звезди

 

Високо застани. Над всичко земно.

"Звездите са звезди, защото са високо!"*

Над пошлост, завист, алчност и поквара.

 

Над малкото селце, сгушено в планина,

гледам звездите и си спомням за някога.

Когато бяхме малки момчета, деца.

За нашите игри и детските ни мечти.

И тогава звездите бяха тъй ярки както сега.

Толкоз близо сякаш ги докосвам с ръка!

Нощ е, но светят ярко, светло е в моята душа!

Спомням си за лятото и Любовта.

Наслаждавам се на тази гледка чудесна

като картина с безброй светлини, прекрасна!

 

Колко ли влюбени и самотни хора сега

отправят поглед към тях с надежда една,

да срещнат любима, да срещнат Любовта!

И заедно ръка за ръка под звездите,

да се усмихват, докосват и целуват устните.

А Звездите над тях да им светят в нощта,

да им разказват приказка Любовта!
_____________________________________
* – Евтим Евтимов

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??