30 nov 2017, 13:38  

Звезди

570 0 1

             Звезди

 

Високо застани. Над всичко земно.

"Звездите са звезди, защото са високо!"*

Над пошлост, завист, алчност и поквара.

 

Над малкото селце, сгушено в планина,

гледам звездите и си спомням за някога.

Когато бяхме малки момчета, деца.

За нашите игри и детските ни мечти.

И тогава звездите бяха тъй ярки както сега.

Толкоз близо сякаш ги докосвам с ръка!

Нощ е, но светят ярко, светло е в моята душа!

Спомням си за лятото и Любовта.

Наслаждавам се на тази гледка чудесна

като картина с безброй светлини, прекрасна!

 

Колко ли влюбени и самотни хора сега

отправят поглед към тях с надежда една,

да срещнат любима, да срещнат Любовта!

И заедно ръка за ръка под звездите,

да се усмихват, докосват и целуват устните.

А Звездите над тях да им светят в нощта,

да им разказват приказка Любовта!
_____________________________________
* – Евтим Евтимов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...