7 сент. 2025 г., 17:36

Звезди надежди

188 0 0

 

 Самотен и забравен, той се взираше в тъмното нощно небе. Там, сред безкрая на сияещите звезди, търсеше утеха. Отпиваше от горчивата хмелна магия и тежко, жадно преглъщаше.

 

Размишляваше за грешките си — а те не бяха малко. Някъде беше сгрешил дълбоко, щом единствено звездите му правеха компания. Търсеше отговори на безкрайните си въпроси, но така и не ги намираше. Не бе подготвен за живота такъв, какъвто е. От дете вярваше, че всичко ще се подреди от само себе си. Беше наивен, доверчив и прекалено добър — а границата между „прекалено добър“ и „глупак“ е тънка. Повечето хора изобщо не стигаха до тази граница — за тях той просто беше глупак.

 

Не очакваше да премине през толкова изпитания. Стараеше се да опази душата си чиста и вярваше, че светът ще му отвърне със същото. Но не стана така. Душата вече го болеше — наранявана, захвърлена, кървяща.

Кървяща най-вече от жестоките Божии решения да прибере хората, които обичаше най-много — твърде рано, едва започнали да крачът по пътя на живота. Тези рани не заздравяваха,а всеки спомен ги отваряше отново,  те най-много го боляха. Често в самотата си разравяше тези рани те кървяха, болката ставаше силна, жестока, непоносима. Понякога през ума му минаваше мисъл да прекрати страданието завинаги , в един миг оловото да премине през него и да поеме към светлината. Но още не бе прекрачил границата към глупостта, а и знаеше, че това решение едва ли щеше да го отведе към светлината.

 

Затова търсеше надежда горе, в сияещите звезди. Вярваше, че някои от тях са негови. Беше с тях тук, на земята ,живееше с тях, смееше се с тях, играеше с тях, обичаше ги. Те му даваха сила и надежда да продължава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...