Звездица
Една звезда блещука в сърцето ми и го кара да трепти.
Сега е нощ! А денят е толкова далеч!
Липсва ми слънцето!
То грее, само когато си до мен и се усмихваш.
То кара очите ти да блестят!
А когато те срещнат моите, ярка светлина достига до сърцето ми.
Така настъпва денят!
Но сега все още е нощ.
Една звезда проблясва. А някъде далеч, може би друга я вика.
А може би отдавна е угаснала.
Нощта е тъмна! Но самотната звезда не се предава!
Надеждата остава!
Ще дойде момент, когато двете звезди ще заблестят заедно!
Тогава слънцето ще се върне!
Дали?!
Сега е нощ! А денят е толкова далеч!
Липсва ми слънцето!
То грее, само когато си до мен и се усмихваш.
То кара очите ти да блестят!
А когато те срещнат моите, ярка светлина достига до сърцето ми.
Така настъпва денят!
Но сега все още е нощ.
Една звезда проблясва. А някъде далеч, може би друга я вика.
А може би отдавна е угаснала.
Нощта е тъмна! Но самотната звезда не се предава!
Надеждата остава!
Ще дойде момент, когато двете звезди ще заблестят заедно!
Тогава слънцето ще се върне!
Дали?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Ценкова Все права защищены
