Звездица
Една звезда блещука в сърцето ми и го кара да трепти.
Сега е нощ! А денят е толкова далеч!
Липсва ми слънцето!
То грее, само когато си до мен и се усмихваш.
То кара очите ти да блестят!
А когато те срещнат моите, ярка светлина достига до сърцето ми.
Така настъпва денят!
Но сега все още е нощ.
Една звезда проблясва. А някъде далеч, може би друга я вика.
А може би отдавна е угаснала.
Нощта е тъмна! Но самотната звезда не се предава!
Надеждата остава!
Ще дойде момент, когато двете звезди ще заблестят заедно!
Тогава слънцето ще се върне!
Дали?!
Сега е нощ! А денят е толкова далеч!
Липсва ми слънцето!
То грее, само когато си до мен и се усмихваш.
То кара очите ти да блестят!
А когато те срещнат моите, ярка светлина достига до сърцето ми.
Така настъпва денят!
Но сега все още е нощ.
Една звезда проблясва. А някъде далеч, може би друга я вика.
А може би отдавна е угаснала.
Нощта е тъмна! Но самотната звезда не се предава!
Надеждата остава!
Ще дойде момент, когато двете звезди ще заблестят заедно!
Тогава слънцето ще се върне!
Дали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Ценкова Всички права запазени
