9.09.2008 г., 22:03

Звездица

1.4K 0 3
Една звезда блещука в сърцето ми и го кара да трепти.
Сега е нощ! А денят е толкова далеч!
Липсва ми слънцето!
То грее, само когато си до мен и се усмихваш.
То кара очите ти да блестят!
А когато те срещнат моите, ярка светлина достига до сърцето ми.
Така настъпва денят!
Но сега все още е нощ.
Една звезда проблясва. А някъде далеч, може би друга я вика.
А може би отдавна е угаснала.
Нощта е тъмна! Но самотната звезда не се предава!
Надеждата остава!
Ще дойде момент, когато двете звезди ще заблестят заедно!
Тогава слънцето ще се върне!
Дали?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Ценкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...