Звездица

Да те обичам вече не желая

Боли ме само като мисля за това

Омръзна ми все напосоки да гадая

Дали пък точно ти си любовта.

Заспивам всяка вечер с пълна чаша

Но с изпразнена от съдържание душа

Усещам как насън за тебе плача

Събуждам се и виждам че без смисъл е това

Поглеждам към звездите и преглъщам тежко

И сигурен съм че една е твоята звезда

Но коя е тя? Страхувам се да не направя грешка

И пак грешната съдба да избера

Прекръствам се затварям силно моите очи

Протягам две ръце в небето чисто

Звездице моя, моля те недей мълча!

Дори без думи промълви ми нещо

Да те превърна в идол няма да успея

Такива си създават само слабите сърца

Но ще се опитам да напиша епопея

За да те помнят всички по света