Звездица
Звездица
Да те обичам вече не желая
Боли ме само като мисля за това
Омръзна ми все напосоки да гадая
Дали пък точно ти си любовта.
Заспивам всяка вечер с пълна чаша
Но с изпразнена от съдържание душа
Усещам как насън за тебе плача
Събуждам се и виждам че без смисъл е това
Поглеждам към звездите и преглъщам тежко
И сигурен съм че една е твоята звезда
Но коя е тя? Страхувам се да не направя грешка
И пак грешната съдба да избера
Прекръствам се затварям силно моите очи
Протягам две ръце в небето чисто
Звездице моя, моля те недей мълча!
Дори без думи промълви ми нещо
Да те превърна в идол няма да успея
Такива си създават само слабите сърца
Но ще се опитам да напиша епопея
За да те помнят всички по света
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© okinaf Всички права запазени