Звездите блестят, но угасват
Звездите блестят, но угасват...
и падат в безкрайната шир...
тъй както човешката радост...
отлита за кратичък миг...
Луната блести, но се скрива...
зад своя тъй мрачен воал...
тъй както усмивката хорска...
остава зад хорския плач...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Андреев Все права защищены