Звездите са неми
Звездите са неми
Стъпвам едва, тихо влизам на пръсти -
промъквам се нощем в съня ти...
Загъната в облаци гъсти
заспала е вън и Луната.
А аз се прокрадвам безшумно в съня ти
и светят ми само звездите -
те, същите, гледали толкова пъти
как ти ми целуваш очите.
Не говорят, не съдят - звездите мълчат,
пазят нашите тайни големи.
Само те знаят как безпощадно горят
две тела. Но звездите са неми.
И Луната, загъната в облаци гъсти,
няма мойте стъпки да узнае;
аз ще стъпвам едва и ще вляза на пръсти,
сънят ти устните ми да извае...
Дъха им да отпиваш до зори -
звездите знаят как обичаш тези устни,
и как целуваш ги, докато заболи,
защото ще ти липсват като съмне...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Леонова Все права защищены
/6/ 
