1 мая 2014 г., 20:17

„звездите се стапят - във друго измерение“ 

  Поэзия
489 0 12

аз мъкна силуети
по мъничко крещя
римувам със поета
тъгуващ през дъжда
  издрасквам си теглото
  покривам го с боя
  и после здравословно
  изпушвам вечността
  прокапала виновно
  през процеп от мъгла
  на спомени гальовни
  провлачващи мига
зациклили на лента
от тъничка тъга
изпуснали момента
разкапали снега
  сега е вече утре
  а утре е лъжа
  сега е вече мъртво
  но как да продължа
а плочата се мъчи
да свири Пролетта
но нежните И пръсти
раздират през плътта
  душата мълком стене
  на лунни тетива
  пристегнатото време
  разкъсва сетива
и после ги изстрелва
превърнати в звезди
разпръснати безцелно
изчезващи в бразди
на нежност безпределна
където аз и ти
се смяхме изморени
с обичащи очи
  куршуми рикошират
  в пропадащи мечти
  сънят ме резонира
  но няма ме почти
когато в мен пропеят
от нощните дъна
изкуствата ми нужни
ще плачат от тъга
аз пак ще се отлея
в преливаща Луна
заключила отдушник
със звездна тишийна
  преди да експлодирам
  ще светна за момент
  при теб ще се отбия
  на нощен постамент
  и тихо ще те милвам
  макар и за момент
  не мога да те имам
  какъв еквивалент
и пак ще отлетя
разкъсвайки криле
и късовете мълком
ще сипят снегове
и в ледени цветя
ще бъде поделен
и погледът ми дълго
ще капе прогорен
  домъквам силуета
  на пепелна жена
  полягам на полето
  замръзнало в слана
  попивам се приета
  от жадната земя
  до мене е поета -
  в дланта му - е сълза

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ена, особено много ме радва твоето присъствие! Благодаря -С
  • Кръстина, благодаря ти за прекрасният коментар! Разбрала си напълно моята душа (: -С
  • "сега е вече мъртво
    но как да продължа
    а плочата се мъчи
    да свири Пролетта
    но нежните й пръсти
    раздират през плътта
    душата мълком стене
    на лунни тетива
    пристегнатото време
    разкъсва сетива
    и после ги изстрелва
    превърнати в звезди
    разпръснати безцелно
    изчезващи в бразди"
    ...........................................
    Много образен, многопластов стих,
    в който се оглежда животът без
    маска и грим, субективна проекция
    на обективната действителност, съвършен
    в несъвършенството си и логичен в
    нелогичността си, реален и миражен -
    "сълза в дланта на поета".
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • мъчно ми е за него.. не друго.. той пък няма нужда от съчувствие.. втвърдил се е твърде много.. не ме засегна по-дълго от един отговор м/у 2 цигари.. не съм от много, но не съм и от малко време в света на изкуството.. ясно ми е.. нека бъде Пикасо.. нямам нищо против.. спирам да го обсъждам и да му правя безплатна реклама.. имам усещането, че това му трябва.. макар че той би казал, че това е под нивото му.. наистина е добър.. и преди съм го чела.. но за мен е поредният Пикасо..
    П.С.: Благодаря ти, ама много ти благодаря, Христина (: (: Усмивкиииии към теб !!
  • Много,много,ама много е хубаво Поздравления!!
  • Според мен, освен сърце произведението следва да има и тяло. Само много кратките форми, могат да са сърца и тела едновременно. Но аз говорех за ОКО. И в тази връзка Христос казва нещо много парадоксално, което следва да се знае /Евангелие на Матей, стихове 22 и 23/:

    22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
    23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?

    Видях, че не си се сдържала и си отговорила на човека, за когото те предупредих. Безсмислено е! Ти не си в състояние да го промениш към по-добро. Прочети коментара му в линка:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=323554

    в отговор на Ена и ще разбереш веднага с кого си имаме работа.
  • о, не съм казала, че си ме редактирал, разбрах те напълно. Това, което аз имах в предвит е, че може би цветето няма нужда от земя, за да цъвти. Сега няма да го изкоренявам, със сигурност. Ти ми показваш - какво представлява сърцето на едно произведение; аз просто се замислих - има ли нужда една произведение, от нещо друго, освен от сърце..
    Елена, Краси - благодаря ви, че се спряхте и оценихте!
    П.С.: Колкото до този автор - и той има право на свобода на словото.. а аз - да се защитя. -С
  • Не, Северина! Погрешно си ме разбрала. Не съм те редактирал. Исках само да споделя с теб как се обособява ОКО на поетичен текст. Когато човек свикне да го прави, тези ОЧИ започват да му се набиват във всеки прочетен от него текст. И повярвай ми това е своебразен поетичен фитнес.
    Ти си авторът и на теб се пада винаги последната дума. А аз съм последният читател, който би посегнал на това твое право. Между другото в коментарното поле на предходното ти стихотворение ми се мерна коментар на автор, чието име ще премълча. Именно хора като този автор са в състояние да посегнат върху свободата на словото. Така, че запомни името и се пази от човека!
  • Ух, задъхах се! Невероятно!
    Ти си поетеса със собствен, неподражаем облик и стил,
    имаш уникално виждане и възможността да го изразиш в хармоничен поток от фрагменти!
    Браво!
  • В дланта му е сълза, силно! Браво !
  • Мисана, премахнал си всичко анти-абстрактно (аз му казвам „твърда земя“- нещо солидно и общо-разпознаваемо, което да обяснява стъблото и цвета на цветето - абстракцията) и си ми нарисувал едно цвете разцъфнало във въздуха. Харесва ми така, има простор - от който да диша. Някой ден, може би - ще пиша чисто абстрактно. Когато се замисля, тя ме привлича най-вече в поезията - истински много. Благодаря ти, че ме шлайфаш с такова внимание (:
    П.С.: много точно понятие!
  • "аз мъкна силуети
    по мъничко крещя
    римувам със поета
    тъгуващ през дъжда
    издрасквам си теглото
    покривам го с боя
    и после здравословно
    изпушвам вечността...
    а плочата се мъчи
    да свири Пролетта
    но нежните Й пръсти
    раздират през плътта
    душата мълком стене
    на лунни тетива
    пристегнатото време
    разкъсва сетива...
    куршуми рикошират
    в пропадащи мечти
    сънят ме резонира
    но няма ме почти
    когато в мен пропеят
    от нощните дъна
    изкуствата ми нужни
    ще плачат от тъга
    аз пак ще се отлея
    в преливаща Луна
    заключила отдушник
    със звездна тишина
    преди да експлодирам
    ще светна за момент
    при теб ще се отбия
    на нощен постамент
    и тихо ще те милвам
    макар и за момент
    не мога да те имам
    какъв еквивалент
    и пак ще отлетя
    разкъсвайки криле
    и късовете мълком
    ще сипят снегове
    и в ледени цветя
    ще бъде поделен
    и погледът ми дълго
    ще капе прогорен
    домъквам силуета
    на пепелна жена
    полягам на полето
    замръзнало в слана
    попивам се приета
    от жадната земя
    до мене е поета -
    в дланта му - е сълза"

    По-горе съм обособил ОКОТО на поетичния ти текст /ОКО НА ТЕКСТ е въведено от мен понятие през 2013г. Наричам ОКО на поетичен текст, минималната съществена извадка от текста, носител на основните му характеристики и представляваща самодостатъчен текст-стихотворение. ОКО може да се обособява от най-различни редове на изходния текст, не задължително последователни. Дори в дефиницията си допускам и разместване на редове от текста. Не е трудно да се съобрази /теоремата/, че всеки естетически издържан текст има свое ОКО, в общия случай ОКОТО може да не е единствено!/.

    ОКОТО на текста ти, Северина, е невероятно изразително. За мен ТО олицетворява висша поезия.
    Поздравявам те, че си сътворила такова ОКО!!!

    Искрено твой: Мисана
Предложения
: ??:??