selene727 (Северина Даниелова)
129 1330

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

„звездите се стапят - във друго измерение“ 

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

• selene727 (Северина Даниелова)

  2014-05-03T14:54:27+03:00
  Ена, особено много ме радва твоето присъствие! Благодаря -С
• selene727 (Северина Даниелова)

  2014-05-02T20:11:15+03:00
  Кръстина, благодаря ти за прекрасният коментар! Разбрала си напълно моята душа (: -С
• Rimoza (Кръстина Тодорова)

  2014-05-02T17:37:51+03:00
  "сега е вече мъртво
  но как да продължа
  а плочата се мъчи
  да свири Пролетта
  но нежните й пръсти
  раздират през плътта
  душата мълком стене
  на лунни тетива
  пристегнатото време
  разкъсва сетива
  и после ги изстрелва
  превърнати в звезди
  разпръснати безцелно
  изчезващи в бразди"
  ...........................................
  Много образен, многопластов стих,
  в който се оглежда животът без
  маска и грим, субективна проекция
  на обективната действителност, съвършен
  в несъвършенството си и логичен в
  нелогичността си, реален и миражен -
  "сълза в дланта на поета".
  ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
• selene727 (Северина Даниелова)

  2014-05-02T14:59:40+03:00
  мъчно ми е за него.. не друго.. той пък няма нужда от съчувствие.. втвърдил се е твърде много.. не ме засегна по-дълго от един отговор м/у 2 цигари.. не съм от много, но не съм и от малко време в света на изкуството.. ясно ми е.. нека бъде Пикасо.. нямам нищо против.. спирам да го обсъждам и да му правя безплатна реклама.. имам усещането, че това му трябва.. макар че той би казал, че това е под нивото му.. наистина е добър.. и преди съм го чела.. но за мен е поредният Пикасо..
  П.С.: Благодаря ти, ама много ти благодаря, Христина (: (: Усмивкиииии към теб !!
• maylily (Христина Дренска)

  2014-05-01T23:20:36+03:00
  Много,много,ама много е хубаво Поздравления!!
• vega666 (Младен Мисана)

  2014-05-01T23:03:34+03:00
  Според мен, освен сърце произведението следва да има и тяло. Само много кратките форми, могат да са сърца и тела едновременно. Но аз говорех за ОКО. И в тази връзка Христос казва нещо много парадоксално, което следва да се знае /Евангелие на Матей, стихове 22 и 23/:
  
  22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
  23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
  
  Видях, че не си се сдържала и си отговорила на човека, за когото те предупредих. Безсмислено е! Ти не си в състояние да го промениш към по-добро. Прочети коментара му в линка:
  
  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=323554
  
  в отговор на Ена и ще разбереш веднага с кого си имаме работа.
• selene727 (Северина Даниелова)

  2014-05-01T22:06:47+03:00
  о, не съм казала, че си ме редактирал, разбрах те напълно. Това, което аз имах в предвит е, че може би цветето няма нужда от земя, за да цъвти. Сега няма да го изкоренявам, със сигурност. Ти ми показваш - какво представлява сърцето на едно произведение; аз просто се замислих - има ли нужда една произведение, от нещо друго, освен от сърце..
  Елена, Краси - благодаря ви, че се спряхте и оценихте!
  П.С.: Колкото до този автор - и той има право на свобода на словото.. а аз - да се защитя. -С
• vega666 (Младен Мисана)

  2014-05-01T21:50:10+03:00
  Не, Северина! Погрешно си ме разбрала. Не съм те редактирал. Исках само да споделя с теб как се обособява ОКО на поетичен текст. Когато човек свикне да го прави, тези ОЧИ започват да му се набиват във всеки прочетен от него текст. И повярвай ми това е своебразен поетичен фитнес.
  Ти си авторът и на теб се пада винаги последната дума. А аз съм последният читател, който би посегнал на това твое право. Между другото в коментарното поле на предходното ти стихотворение ми се мерна коментар на автор, чието име ще премълча. Именно хора като този автор са в състояние да посегнат върху свободата на словото. Така, че запомни името и се пази от човека!
• krchernev (Красимир Чернев)

  2014-05-01T21:41:25+03:00
  Ух, задъхах се! Невероятно!
  Ти си поетеса със собствен, неподражаем облик и стил,
  имаш уникално виждане и възможността да го изразиш в хармоничен поток от фрагменти!
  Браво!
• vyatur13 (Елена)

  2014-05-01T21:21:18+03:00
  В дланта му е сълза, силно! Браво !
• selene727 (Северина Даниелова)

  2014-05-01T21:19:43+03:00
  Мисана, премахнал си всичко анти-абстрактно (аз му казвам „твърда земя“- нещо солидно и общо-разпознаваемо, което да обяснява стъблото и цвета на цветето - абстракцията) и си ми нарисувал едно цвете разцъфнало във въздуха. Харесва ми така, има простор - от който да диша. Някой ден, може би - ще пиша чисто абстрактно. Когато се замисля, тя ме привлича най-вече в поезията - истински много. Благодаря ти, че ме шлайфаш с такова внимание (:
  П.С.: много точно понятие!
• vega666 (Младен Мисана)

  2014-05-01T20:42:50+03:00
  "аз мъкна силуети
  по мъничко крещя
  римувам със поета
  тъгуващ през дъжда
  издрасквам си теглото
  покривам го с боя
  и после здравословно
  изпушвам вечността...
  а плочата се мъчи
  да свири Пролетта
  но нежните Й пръсти
  раздират през плътта
  душата мълком стене
  на лунни тетива
  пристегнатото време
  разкъсва сетива...
  куршуми рикошират
  в пропадащи мечти
  сънят ме резонира
  но няма ме почти
  когато в мен пропеят
  от нощните дъна
  изкуствата ми нужни
  ще плачат от тъга
  аз пак ще се отлея
  в преливаща Луна
  заключила отдушник
  със звездна тишина
  преди да експлодирам
  ще светна за момент
  при теб ще се отбия
  на нощен постамент
  и тихо ще те милвам
  макар и за момент
  не мога да те имам
  какъв еквивалент
  и пак ще отлетя
  разкъсвайки криле
  и късовете мълком
  ще сипят снегове
  и в ледени цветя
  ще бъде поделен
  и погледът ми дълго
  ще капе прогорен
  домъквам силуета
  на пепелна жена
  полягам на полето
  замръзнало в слана
  попивам се приета
  от жадната земя
  до мене е поета -
  в дланта му - е сълза"
  
  По-горе съм обособил ОКОТО на поетичния ти текст /ОКО НА ТЕКСТ е въведено от мен понятие през 2013г. Наричам ОКО на поетичен текст, минималната съществена извадка от текста, носител на основните му характеристики и представляваща самодостатъчен текст-стихотворение. ОКО може да се обособява от най-различни редове на изходния текст, не задължително последователни. Дори в дефиницията си допускам и разместване на редове от текста. Не е трудно да се съобрази /теоремата/, че всеки естетически издържан текст има свое ОКО, в общия случай ОКОТО може да не е единствено!/.
  
  ОКОТО на текста ти, Северина, е невероятно изразително. За мен ТО олицетворява висша поезия.
  Поздравявам те, че си сътворила такова ОКО!!!
  
  Искрено твой: Мисана