„звездите се стапят - във друго измерение“
аз мъкна силуети
по мъничко крещя
римувам със поета
тъгуващ през дъжда
издрасквам си теглото
покривам го с боя
и после здравословно
изпушвам вечността
прокапала виновно
през процеп от мъгла
на спомени гальовни
провлачващи мига
зациклили на лента
от тъничка тъга
изпуснали момента
разкапали снега
сега е вече утре
а утре е лъжа
сега е вече мъртво
но как да продължа
а плочата се мъчи
да свири Пролетта
но нежните И пръсти
раздират през плътта
душата мълком стене
на лунни тетива
пристегнатото време
разкъсва сетива
и после ги изстрелва
превърнати в звезди
разпръснати безцелно
изчезващи в бразди
на нежност безпределна
където аз и ти
се смяхме изморени
с обичащи очи
куршуми рикошират
в пропадащи мечти
сънят ме резонира
но няма ме почти
когато в мен пропеят
от нощните дъна
изкуствата ми нужни
ще плачат от тъга
аз пак ще се отлея
в преливаща Луна
заключила отдушник
със звездна тишийна
преди да експлодирам
ще светна за момент
при теб ще се отбия
на нощен постамент
и тихо ще те милвам
макар и за момент
не мога да те имам
какъв еквивалент
и пак ще отлетя
разкъсвайки криле
и късовете мълком
ще сипят снегове
и в ледени цветя
ще бъде поделен
и погледът ми дълго
ще капе прогорен
домъквам силуета
на пепелна жена
полягам на полето
замръзнало в слана
попивам се приета
от жадната земя
до мене е поета -
в дланта му - е сълза
© Северина Даниелова All rights reserved.
Поздравления!!