ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
15 февр. 2010 г., 07:30

Звездна посестрима

810 0 7

Звездна посестрима

Тихо заплакаха в свещника свещите,
а зад прозореца, залез догаряше...
Нашата среща... Ръцете горещите...
Колко лудуваха... Колко изгаряха...

Колко е тихо! Колко спокойно!
Ние сме заедно... Царство на Пълното!
Тънкият мирис на дим и на хвойна...
Халище шарено... Мечтата ни сбъдната...

Обичам на косите ти тънката прежда!
Устните сочни обичам да пия!
В очите ти вишневи - Светлина и Надежда!
Обичам да галя гърба ти - магия!

-Много съм заземена! - тихо се вричаш -
Обичам цветята... Обичам полето...
А аз просто зная, че ти си различна
и само с звездите делите Небето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0