15.02.2010 г., 7:30

Звездна посестрима

812 0 7

Звездна посестрима

Тихо заплакаха в свещника свещите,
а зад прозореца, залез догаряше...
Нашата среща... Ръцете горещите...
Колко лудуваха... Колко изгаряха...

Колко е тихо! Колко спокойно!
Ние сме заедно... Царство на Пълното!
Тънкият мирис на дим и на хвойна...
Халище шарено... Мечтата ни сбъдната...

Обичам на косите ти тънката прежда!
Устните сочни обичам да пия!
В очите ти вишневи - Светлина и Надежда!
Обичам да галя гърба ти - магия!

-Много съм заземена! - тихо се вричаш -
Обичам цветята... Обичам полето...
А аз просто зная, че ти си различна
и само с звездите делите Небето!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...