15.02.2010 г., 7:30

Звездна посестрима

816 0 7

Звездна посестрима

Тихо заплакаха в свещника свещите,
а зад прозореца, залез догаряше...
Нашата среща... Ръцете горещите...
Колко лудуваха... Колко изгаряха...

Колко е тихо! Колко спокойно!
Ние сме заедно... Царство на Пълното!
Тънкият мирис на дим и на хвойна...
Халище шарено... Мечтата ни сбъдната...

Обичам на косите ти тънката прежда!
Устните сочни обичам да пия!
В очите ти вишневи - Светлина и Надежда!
Обичам да галя гърба ти - магия!

-Много съм заземена! - тихо се вричаш -
Обичам цветята... Обичам полето...
А аз просто зная, че ти си различна
и само с звездите делите Небето!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...