ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
15.02.2010 г., 7:30

Звездна посестрима

812 0 7

Звездна посестрима

Тихо заплакаха в свещника свещите,
а зад прозореца, залез догаряше...
Нашата среща... Ръцете горещите...
Колко лудуваха... Колко изгаряха...

Колко е тихо! Колко спокойно!
Ние сме заедно... Царство на Пълното!
Тънкият мирис на дим и на хвойна...
Халище шарено... Мечтата ни сбъдната...

Обичам на косите ти тънката прежда!
Устните сочни обичам да пия!
В очите ти вишневи - Светлина и Надежда!
Обичам да галя гърба ти - магия!

-Много съм заземена! - тихо се вричаш -
Обичам цветята... Обичам полето...
А аз просто зная, че ти си различна
и само с звездите делите Небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0