28 апр. 2007 г., 00:45

ЗВЕЗДНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ

5.3K 0 16
Жълтеят слънчогледовите ниви
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.

Сякаш се докосвам до небето
и сред звездите скитам своя дух...
Ракетния двигател е сърцето
сред блясъка на патешкия пух.

Колко много семена очакват
да се превърнат в слънчеви лъчи,
които догодина ще ме чакат
да ме целуват с звездните очи?

Вселената с разсипани жълтици
засмука моят усет за живот.
В оркестъра на влюбените птици
звучеше ода за един народ,

понесъл непосилното си бреме,
прегърбен от умората надве,
разплитащ свойте делнични проблеми
с достойнство, гордост... Не на колене.

В жълтата молитва на полето
аз истината Божия прозрях:
Че слънчогледа, гледащ към небето,
за свойте семена го беше страх.

Аз погледнах бавно там, нагоре...
В слънчоглед превърнах се дори...
На Господ-Бог за всички ще се моля
да ни превърне в своите звезди...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Слънчогледово
  • "разплитащ свойте делнични проблеми
    с достойнство, гордост... Не на колене."

    Ако с този стих имаш предвид българския народ в неговото сегашно състояние, трябва да уточниш, че стихотворението е в стил научна фантастика! Поздрави!

  • Хубав стих!!!
  • Имаш усет за всичко...дори и за слънчогледите! Поздрав!
  • Слънчогледи и слънца ...красиво! От толкова много светлина ще си потърся слънчевите очила, Вальо!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...