28 апр. 2007 г., 00:45

ЗВЕЗДНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ

5.3K 0 16
Жълтеят слънчогледовите ниви
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.

Сякаш се докосвам до небето
и сред звездите скитам своя дух...
Ракетния двигател е сърцето
сред блясъка на патешкия пух.

Колко много семена очакват
да се превърнат в слънчеви лъчи,
които догодина ще ме чакат
да ме целуват с звездните очи?

Вселената с разсипани жълтици
засмука моят усет за живот.
В оркестъра на влюбените птици
звучеше ода за един народ,

понесъл непосилното си бреме,
прегърбен от умората надве,
разплитащ свойте делнични проблеми
с достойнство, гордост... Не на колене.

В жълтата молитва на полето
аз истината Божия прозрях:
Че слънчогледа, гледащ към небето,
за свойте семена го беше страх.

Аз погледнах бавно там, нагоре...
В слънчоглед превърнах се дори...
На Господ-Бог за всички ще се моля
да ни превърне в своите звезди...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Слънчогледово
  • "разплитащ свойте делнични проблеми
    с достойнство, гордост... Не на колене."

    Ако с този стих имаш предвид българския народ в неговото сегашно състояние, трябва да уточниш, че стихотворението е в стил научна фантастика! Поздрави!

  • Хубав стих!!!
  • Имаш усет за всичко...дори и за слънчогледите! Поздрав!
  • Слънчогледи и слънца ...красиво! От толкова много светлина ще си потърся слънчевите очила, Вальо!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...