28 abr 2007, 0:45

ЗВЕЗДНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ

  Poesía
5.3K 0 16
Жълтеят слънчогледовите ниви
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.

Сякаш се докосвам до небето
и сред звездите скитам своя дух...
Ракетния двигател е сърцето
сред блясъка на патешкия пух.

Колко много семена очакват
да се превърнат в слънчеви лъчи,
които догодина ще ме чакат
да ме целуват с звездните очи?

Вселената с разсипани жълтици
засмука моят усет за живот.
В оркестъра на влюбените птици
звучеше ода за един народ,

понесъл непосилното си бреме,
прегърбен от умората надве,
разплитащ свойте делнични проблеми
с достойнство, гордост... Не на колене.

В жълтата молитва на полето
аз истината Божия прозрях:
Че слънчогледа, гледащ към небето,
за свойте семена го беше страх.

Аз погледнах бавно там, нагоре...
В слънчоглед превърнах се дори...
На Господ-Бог за всички ще се моля
да ни превърне в своите звезди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Слънчогледово
  • "разплитащ свойте делнични проблеми
    с достойнство, гордост... Не на колене."

    Ако с този стих имаш предвид българския народ в неговото сегашно състояние, трябва да уточниш, че стихотворението е в стил научна фантастика! Поздрави!

  • Хубав стих!!!
  • Имаш усет за всичко...дори и за слънчогледите! Поздрав!
  • Слънчогледи и слънца ...красиво! От толкова много светлина ще си потърся слънчевите очила, Вальо!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...