28.04.2007 г., 0:45

ЗВЕЗДНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ

5.3K 0 16
Жълтеят слънчогледовите ниви
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.

Сякаш се докосвам до небето
и сред звездите скитам своя дух...
Ракетния двигател е сърцето
сред блясъка на патешкия пух.

Колко много семена очакват
да се превърнат в слънчеви лъчи,
които догодина ще ме чакат
да ме целуват с звездните очи?

Вселената с разсипани жълтици
засмука моят усет за живот.
В оркестъра на влюбените птици
звучеше ода за един народ,

понесъл непосилното си бреме,
прегърбен от умората надве,
разплитащ свойте делнични проблеми
с достойнство, гордост... Не на колене.

В жълтата молитва на полето
аз истината Божия прозрях:
Че слънчогледа, гледащ към небето,
за свойте семена го беше страх.

Аз погледнах бавно там, нагоре...
В слънчоглед превърнах се дори...
На Господ-Бог за всички ще се моля
да ни превърне в своите звезди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слънчогледово
  • "разплитащ свойте делнични проблеми
    с достойнство, гордост... Не на колене."

    Ако с този стих имаш предвид българския народ в неговото сегашно състояние, трябва да уточниш, че стихотворението е в стил научна фантастика! Поздрави!

  • Хубав стих!!!
  • Имаш усет за всичко...дори и за слънчогледите! Поздрав!
  • Слънчогледи и слънца ...красиво! От толкова много светлина ще си потърся слънчевите очила, Вальо!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...