Apr 28, 2007, 12:45 AM

ЗВЕЗДНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ

Poetry

5.3K 0 16

Жълтеят слънчогледовите ниви
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.

Сякаш се докосвам до небето
и сред звездите скитам своя дух...
Ракетния двигател е сърцето
сред блясъка на патешкия пух.

Колко много семена очакват
да се превърнат в слънчеви лъчи,
които догодина ще ме чакат
да ме целуват с звездните очи?

Вселената с разсипани жълтици
засмука моят усет за живот.
В оркестъра на влюбените птици
звучеше ода за един народ,

понесъл непосилното си бреме,
прегърбен от умората надве,
разплитащ свойте делнични проблеми
с достойнство, гордост... Не на колене.

В жълтата молитва на полето
аз истината Божия прозрях:
Че слънчогледа, гледащ към небето,
за свойте семена го беше страх.

Аз погледнах бавно там, нагоре...
В слънчоглед превърнах се дори...
На Господ-Бог за всички ще се моля
да ни превърне в своите звезди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mili4ka_ (Милица Игнатова)

Слънчогледово

2007-07-10T19:39:31+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

"разплитащ свойте делнични проблеми
с достойнство, гордост... Не на колене."

Ако с този стих имаш предвид българския народ в неговото сегашно състояние, трябва да уточниш, че стихотворението е в стил научна фантастика! Поздрави!

2007-04-29T00:58:33+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хубав стих!!!

2007-04-28T22:26:19+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Имаш усет за всичко...дори и за слънчогледите! Поздрав!

2007-04-28T20:30:51+03:00
merigold (Мери)

Слънчогледи и слънца ...красиво! От толкова много светлина ще си потърся слънчевите очила, Вальо!!

2007-04-28T18:30:33+03:00