посветено на Нели Тодорова
И думите спряха..няма ги вече
скриха се нейде във мрак и тъма
Запей ,
запей от сърце
най- дългата песен
най- тъжната песен
сега..
Нека гласът ти стигне до нея
да я обгърне с пелена от цветя
че път я чака
далечен..
над нея..
.да слуша
за да не е
до млечния път
сама..
© Румяна Друмева Все права защищены