Звездопад
Аз чувствах как телата ни олекват,
дъхът ни ставаше стаен.
Сърцата почват в такт да бият,
а ти се гушеше в мен.
Отново само Господ стана ни свидетел,
нощта понесе ни на своите ръце.
Вървяхме и чакахме да срещнем зората,
и къпеше ни нощен звездопад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Все права защищены
