Dec 4, 2008, 9:56 AM

Звездопад

  Poetry » Other
998 0 6
ЗВЕЗДОПАД

Аз чувствах как телата ни олекват,
дъхът ни ставаше стаен.
Сърцата почват в такт да бият,
а ти се гушеше в мен.

Отново само Господ стана ни свидетел,
нощта понесе ни на своите ръце.
Вървяхме и чакахме да срещнем зората,
и къпеше ни нощен звездопад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...