14 янв. 2021 г., 07:20

Звук от хора

358 1 0

Приличаме си и се намираме.

Обичаме се и се разбираме.

Правим деца и ги отглеждаме.

Караме се и се развеждаме.
 

Трупаме дни – светли и черни.

Крием страни, помисли скверни.

Нощем не спим. Плачем в леглото.

Сутрин сме с грим. Мим е доброто.
 

Гордо вървим. Роля след роля.

Грим подир грим. Воля след воля.

Има живот. Зима. Приятели.

Пепел. Завод. Взвод от предатели.
 

Чувам куршум. Той е от словото.

Вечният друм стисна оловото

в тежък юмрук, в жежка умора.

Чувам и звук. Той е от хора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...