Приличаме си и се намираме.
Обичаме се и се разбираме.
Правим деца и ги отглеждаме.
Караме се и се развеждаме.
Трупаме дни – светли и черни.
Крием страни, помисли скверни.
Нощем не спим. Плачем в леглото.
Сутрин сме с грим. Мим е доброто.
Гордо вървим. Роля след роля.
Грим подир грим. Воля след воля.
Има живот. Зима. Приятели.
Пепел. Завод. Взвод от предатели.
Чувам куршум. Той е от словото.
Вечният друм стисна оловото
в тежък юмрук, в жежка умора.
Чувам и звук. Той е от хора.
© Димитър Драганов All rights reserved.