Jan 14, 2021, 7:20 AM

Звук от хора

  Poetry
353 1 0

Приличаме си и се намираме.

Обичаме се и се разбираме.

Правим деца и ги отглеждаме.

Караме се и се развеждаме.
 

Трупаме дни – светли и черни.

Крием страни, помисли скверни.

Нощем не спим. Плачем в леглото.

Сутрин сме с грим. Мим е доброто.
 

Гордо вървим. Роля след роля.

Грим подир грим. Воля след воля.

Има живот. Зима. Приятели.

Пепел. Завод. Взвод от предатели.
 

Чувам куршум. Той е от словото.

Вечният друм стисна оловото

в тежък юмрук, в жежка умора.

Чувам и звук. Той е от хора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...