Звяр
Искаш кръв ,искаш смърт.
Искаш разруха и гибел..
Миризма на утроба,
Преждевременно гнила
Нищо родила...
Искаш още за себе си.
Още и още...
Все не стига ти..
Звяр си,
и денем и нощем...
Кръв да лочиш,
души да изсмукваш..
Глозгаш кокали,
Страх от нищо не чувстваш!
Само,ах само как те чакам!
В този покрит
с кървища коловоз,
Как върху тебе,
от своето място ,
Ще скоча
/върху ти/
Яростно!
И с ярост дива ,
очите ти, злите
до дъно ще избода ...
Ще ревеш!
Като болно говедо,
заклано ..
Без жал!
Както взимаше злостно
надеждите слепи на хора,
без изход..
Ще изстръгна оная гнойна и гнусна торба във гърдите ти,
Може би нещо подобно
на гнило сърце,
И от там ще я скъсам и пръсна
На хиляди,хиляди късове..
Тъй че никога вече,
да не затупти
подобно жестоко сърце..
За последно,
накрая от твоите зли ,
мръсни пръсти,
Клада с жар ще разпаля!
И до небето ,
ще стигат огнени пръски!
Тъй да помниш!
Докато бавно изгаряш,
Как за всяка злина нечовешка,
Във вечността ще си плащаш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Просто Някой Все права защищены
Отчаян опит да угасят това що не се гаси 