Звяр
Искаш кръв ,искаш смърт.
Искаш разруха и гибел..
Миризма на утроба,
Преждевременно гнила
Нищо родила...
Искаш още за себе си.
Още и още...
Все не стига ти..
Звяр си,
и денем и нощем...
Кръв да лочиш,
души да изсмукваш..
Глозгаш кокали,
Страх от нищо не чувстваш!
Само,ах само как те чакам!
В този покрит
с кървища коловоз,
Как върху тебе,
от своето място ,
Ще скоча
/върху ти/
Яростно!
И с ярост дива ,
очите ти, злите
до дъно ще избода ...
Ще ревеш!
Като болно говедо,
заклано ..
Без жал!
Както взимаше злостно
надеждите слепи на хора,
без изход..
Ще изстръгна оная гнойна и гнусна торба във гърдите ти,
Може би нещо подобно
на гнило сърце,
И от там ще я скъсам и пръсна
На хиляди,хиляди късове..
Тъй че никога вече,
да не затупти
подобно жестоко сърце..
За последно,
накрая от твоите зли ,
мръсни пръсти,
Клада с жар ще разпаля!
И до небето ,
ще стигат огнени пръски!
Тъй да помниш!
Докато бавно изгаряш,
Как за всяка злина нечовешка,
Във вечността ще си плащаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
Отчаян опит да угасят това що не се гаси 