Искаш кръв ,искаш смърт.
Искаш разруха и гибел..

Миризма на  утроба,
Преждевременно гнила
Нищо родила...

Искаш още за себе си. 
Още и още...
Все не стига ти..

Звяр си,
 и денем и нощем...

Кръв да лочиш,
души да изсмукваш..
Глозгаш кокали,
Страх от нищо не чувстваш!

Само,ах само как те чакам!
В този покрит
с кървища коловоз,

Как върху тебе, 
от своето място ,
Ще скоча
/върху ти/
Яростно!

И с ярост дива ,
очите ти, злите 
до дъно ще избода ...

Ще ревеш!
Като болно говедо,
заклано ..
Без жал!

Както взимаше злостно
надеждите слепи на хора,
 без изход..

Ще изстръгна оная гнойна и гнусна торба във гърдите ти,

Може би нещо подобно 
на гнило сърце,

И от там ще я скъсам и пръсна
На хиляди,хиляди късове..

Тъй че никога вече,
да не затупти 
подобно жестоко сърце..

За последно,
накрая от твоите зли ,
мръсни пръсти,

Клада с жар ще разпаля!
И до небето ,
ще стигат огнени пръски!

Тъй да помниш!
Докато бавно изгаряш,

Как за всяка злина нечовешка,
Във вечността ще си плащаш...