Звънче

20 нояб. 2024 г., 17:35

Поэзия » Любовная

80 3 3

ЗВЪНЧЕ

С изящната си рокля от коприна,

из листопада – градски развейпрах,

под моя бял прозорец ти премина,

погледна ме за миг – и онемях! –

помислих си, че може да натиснеш

звънчето ми на входните врата,

да тръснеш върху бялата ми ризка

бретончето си с шеметна черта,

да те прегърна – толкова несръчен,

а нявга – като бях по-млад поет,

без даже твърде много да се мъча,

щях да те милна в някой тих сонет,

и – майнат от парфюмчето ти, дето

дъхти на риган, мащерка и ръж,

щях дълго да ти гледам в деколтето

с най-светлите си помисли на мъж,

но аз проводих вече своя залез,

а ти за мен остана си мечта...

И моля те? – да милнеш с показалец

звънчето ми на входните врата.

yotovava (Валентина Йотова)

2024-11-21T22:39:27+02:00

и – майнат от парфюмчето ти, дето
дъхти на риган, мащерка и ръж,
щях дълго да ти гледам в деколтето
с най-светлите си помисли на мъж,

Неподражаем!
palenka (П Антонова)

2024-11-20T19:11:35+02:00

Като песен е!
Радостин (Радостин Стефанов)

2024-11-20T18:50:39+02:00

Много добро и много силно, като всички които пишеш!