24 мая 2019 г., 10:08

Зъболекар 

  Поэзия » Юмористическая, Для детей
1008 3 7

Доктор Щрък бе много стар,

от града омръзнало му беше.

И дочу от младия хлебар,

дето хляб в пещта печеше.

 

Зъболекар търсят във гората,

никой там зъби не вадел.

Всички плачели, дори свинята

хруснала подземен кабел.

 

И вълкът си счупил зъб,

взел скалата за овца.

Даже Заю с рунтавия гръб

вместо морков ял трева.

 

Мечо пък меда забравил,

само жълъди проял.

Всички зъби си оставил.

Целият живот проспáл.

 

Доктор Щрък е най-добър,

има инструменти вéщи.

Чук, тесла, сатър.

Дълги, къси клещи.

 

Кабинет си той отвори,

даже надпис си направи:

"Под изсъхналите бóри,

всеки зъбче, ще остави!"

 

И започна да лекува.

С клюн почукне и умува:

"Болен! Развален! Не струва!

Отвори устата! На му и тесла!

 

А животните в гората,

всички кротки и добри.

Спят спокойно във тревата,

нямат вече те зъби.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Приказки в рими, за дечицата любими »

4 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??