Зъболекар
Доктор Щрък бе много стар,
от града омръзнало му беше.
И дочу от младия хлебар,
дето хляб в пещта печеше.
Зъболекар търсят във гората,
никой там зъби не вадел.
Всички плачели, дори свинята
хруснала подземен кабел.
И вълкът си счупил зъб,
взел скалата за овца.
Даже Заю с рунтавия гръб
вместо морков ял трева.
Мечо пък меда забравил,
само жълъди проял.
Всички зъби си оставил.
Целият живот проспáл.
Доктор Щрък е най-добър,
има инструменти вéщи.
Чук, тесла, сатър.
Дълги, къси клещи.
Кабинет си той отвори,
даже надпис си направи:
"Под изсъхналите бóри,
всеки зъбче, ще остави!"
И започна да лекува.
С клюн почукне и умува:
"Болен! Развален! Не струва!
Отвори устата! На му и тесла!
А животните в гората,
всички кротки и добри.
Спят спокойно във тревата,
нямат вече те зъби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
Доктор Щрък е симпатяга, ама друга работа да си намери, че от такъв зъболекар всеки бяга. 
