24.05.2019 г., 10:08 ч.

Зъболекар 

  Поезия » Хумористична, За деца
822 3 7

Доктор Щрък бе много стар,

от града омръзнало му беше.

И дочу от младия хлебар,

дето хляб в пещта печеше.

 

Зъболекар търсят във гората,

никой там зъби не вадел.

Всички плачели, дори свинята

хруснала подземен кабел.

 

И вълкът си счупил зъб,

взел скалата за овца.

Даже Заю с рунтавия гръб

вместо морков ял трева.

 

Мечо пък меда забравил,

само жълъди проял.

Всички зъби си оставил.

Целият живот проспáл.

 

Доктор Щрък е най-добър,

има инструменти вéщи.

Чук, тесла, сатър.

Дълги, къси клещи.

 

Кабинет си той отвори,

даже надпис си направи:

"Под изсъхналите бóри,

всеки зъбче, ще остави!"

 

И започна да лекува.

С клюн почукне и умува:

"Болен! Развален! Не струва!

Отвори устата! На му и тесла!

 

А животните в гората,

всички кротки и добри.

Спят спокойно във тревата,

нямат вече те зъби.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Приказки в рими, за дечицата любими »

4 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??