Зърнах снимката ти днес -
вълшебство! Как да го опиша?
Целувка пратих... ес-ем-ес,
по теб да кажа как въздишам.
Очите ти са дар... море,
усмивка - слънчеви пътеки,
в косите куп звезди жужат
и близват устните ми меки.
Каква любов във мен запя -
сърцето скача, ще изхвръкне,
кой вятър те с мерак довя,
дорде те гледам и ще мръкне.
Пред образа ти все стоя,
насита нямам... чак треперя,
светулки в шепи ще ловя -
светлик любовен за вечеря.
И стих дори ще сътворя -
красавец, приказно небесен,
луната нека ми прости,
че теб възпях, не нея в песен!
© Красимир Трифонов Все права защищены