Закичил в цъфналите клони
усмивката си, пее тънко вятъра,
така разлиства пролетни надежди
и спуска ги в дома ми през комина.
А те, едни такива - малко чернички,
но аз изтупвам ги, и засияват.
Нали е пролет, даже във чертички
да е, то пак във вазата цветята ми ухаят.
Нали е трепетно, пулсиращо и слънцето,
току усмихне се, току намръщи...
Но късче лъч провира във сърцето
и нищо, че студено е във къщи. ...