Израснах там, където гладът има име,
а тишината говори по-силно от вик,
където мечтите не смеят да викат „вземи ме“,
защото светът ги превръща на прах за миг.
Носех тежест, която не беше за дете, ...
В лабиринта на чувствата открих теб, а любовта ни се превърна в най-искрената история на моя живот
🇧🇬
В лабиринта на чувствата открих теб,
сред пътища безкрайни и мечти безброй.
Като светлина сред тъмнината се яви,
и озари със нежност моя свят и мой покой.
Преди те търсех в шепота на ветрове, ...
Сто години кова ти душата ми, в сърп ли преви я?
И какво да пожъна кажи ми в стърнище сега?
Все в очите те гледах, животе и с малко магия,
оцелявах прегърнала нежно онзи тъга,
от която в очите ми нощем луната сия и ...
Път към Бог. Тук тревите свистят,
потен вятърът тънко свирука.
Път за слепи и жадни, чер път,
който тръгва и връща се тука.
Този път ми е писан — да мина ...
Дойде отново време на липите
с божествено магичен аромат.
В тях хиляди желания са скрити –
във пазвата на всеки дъхав цвят.
Липите са съдбовната надежда, ...
Сърце и разум, разум и сърце
преплитат струни на душа и тяло.
Емоции разпалват на лице
и не приемат двупосочно цяло.
Сърце и разум - вечният двубой, ...
Слънцето грейна, небето се смее,
в морската синя вода се люлее.
Денят ми е дълъг – от изгрев до залез,
измерен във пясък и шепи от миди.
Броя сладоледи – един, два и три, ...
Има хора, които остават в живота ни не заради това, което получаваме от тях, а заради това кои са.
А аз не те ценя заради това.
Не заради това какво ми даваш.
Не заради това как ме караш да се чувствам.
Ценя те заради теб самата. ...
Щом намразих и детството, значи
стигам своя неземен Ханаан.
Nevermore нека гарванът грачи
и погребва най-светлия блян.
Нека вятър от детския спомен ...
Танцуващото лято
И ето идва лятото, и ние пак сме влюбени,
и всичко в нас е шеметно, всичко се върти.
Цветята с много багри са, дърветата − разлистени.
И колко ни е хубаво да бъдем аз и ти! ...
Облякох го в броня — мъртъв лед,
че то е толкова ранимо.
Зад сянката на ледения плет —
да спре да бъде страшно уязвимо.
Когато е от лед – не ме боли. ...
Вървя по път, който няма посока,
без крайна гара, без карта, без знак.
Под мен се рони светът като стока,
продавана евтино в някакъв мрак.
Събирам въпроси вместо победи, ...
За кой ли път ръка ще си подам,
щом слабостта си изкова до сила.
Ще стана и ще тръгна... Все натам,
където ще съм нечия... И скрила,
сълзите си (от тях ли не видях) ...
Откакто те няма, сякаш времето заспа.
Вече всеки стих и всяка нота ми се струват ненужни, празни...
Защо постъпи така?
Защо позволи на този объркан и заблуден свят да ни раздели?
Нима не бях достатъчна, ...
При изгрева на слънцето ме целуни,
приласкай ме в тишината на утрото.
“Обичам те” — за добро утро кажи,
като ключ към душата ми литнала.
Не се шегувай със мене на тема любов, ...